Доклад за състоянието на околната среда 2003
Законодателство
България разполага с рамково национално законодателство, прието през последните години в следните области:
Хоризонтално законодателство – Закон за опазване на околната среда;
Качество на въздуха - Закон за чистотата на атмосферния въздух;
Управление на отпадъците - Закон за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда;
Качество на водите – Закон за водите;
Опазване на природата – Закон за защитените територии и Закон за биоразнообразието;
Химикали - Закон за ограничаване вредното въздействие на химическите вещества и препарати;
Ядрена безопасност – Закон за безопасното използване на ядрената енергия.
Тези рамкови закони въвеждат основополагащи изисквания на рамковите директиви на ЕС в съответните области и дават възможността за въвеждане на останалите “дъщерни” директиви чрез подзаконови нормативни актове, голяма част от които са вече приети и се прилагат. България предвижда да постигне пълна хармонизация с понастоящем действащото европейско екологично законодателство най-късно до края на 2003 година, до когато предстои да бадат приети Закон за ГМО и нов Закон за управление на отпадъците; наредбите, предвидени в ЗООС и Закона за биоразнообразието, както и някои разпоредби в областите на контрол на риска и управление на отпадъците.
България е възприела интегриран подход към опазването на околната среда. При решаването на екологичните проблеми се вземат предвид всички компоненти на околната среда (води, въздух, почви, биоразнообразие) и връзката помежду им. Правната рамка, предвиждаща такъв комплексен подход е Законът за опазване на околната среда. Един от основните административно-регулативни инструменти, предвидени в Закона, са провежданите процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Всеки проект или дейност, посочени в приложението към Закона за опазване на околната среда, които биха могли да въздействат върху един или няколко компонента на околната среда е предмет на задължителна процедура по ОВОС. Процедурата включва проучвания, изготвяне на доклади, обществени обсъждания и одобряване от компетентните органи по околната среда.
Институциите, главно в лицето на МОСВ, са активна страна в процеса на консултиране на общественото мнение. Това е правно регламентирано чрез процедурите по ОВОС и издаване на комплексни разрешителни, съгласно ЗООС. В Закона е залегнало и задължението за извършване на процедура по ОВОС за проекти, за които се очаква значително трансгранично въздействие. Така обществеността в България ще взема участие и в публично обсъждане на проекти на съседни държави, които се очаква да окажат въздействие върху състоянието на околната среда в България.
Основно място в законовата рамка заема и правото на достъп до информация за околната среда и правото на обществеността на участие в процеса на вземане на решения. Този елемент присъства във всички законови процедури. Той е в съзвучие и с политическия ангажимент, който правителството пое с подписването на Конвенцията за обществен достъп до информация за околната среда (по-известна като Конвенцията от Орхус). Неизменно се отчита мнението на обществеността при вземане на управленски решения в областта на околната среда.
Правният аспект, обаче, е само едната страна на политиката по опазване на околната среда. Прилагането на законодателните норми е формулирано в разработените планове и програми за действие. Понастоящем действащата Стратегия за околна среда на България очертава рамките на реални действия, които трябва да бъдат прeдприети в областта на опазване на околната среда за периода до 2006 г.
Разработена и приета е и Стратегия на България за усвояване на предприсъединителния инструмент на ЕС за финансиране на инвестиционни проекти в областта на околната среда и транспорта ISPA. Съгласно ISPA – стратегията около 350 млн. евро за период от 7 години (от 2000 до 2006 год.) ще бъдат вложени в инфраструктурни проекти в областта на околната среда – приоритетно за изграждане на градски пречиствателни станции, на съоръжения за третиране на битови отпадъци и депа за опасни отпадъци в съответствие с европейските норми и стандарти.
В сектор “Управление на отпадъците” се изпълнява Национална програма за управление на отпадъците. Националната програма включва План за действие и Инвестиционна програма и се актуализира на всеки пет години, а мерките в Програмата са обвързани със срокове и са адресирани към определени изпълнители. Посочени са и необходимите финансови ресурси.
В сектор “Качество на водите” е разработена национална Програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители. В българия са идентифицирани като необходими за изграждане 104 ГПСОВ, а като най-приоритетни са определени 36 национални обекта, чието строителство, довършване или разширение, реконструкция и модернизация вече са в процес на реализация.
Приети са и се изпълняват и други секторни програми, свързани с прекратяване производството и ползването на оловни бензини, с прекратяване употребата на озоноразрушаващи вещества и с опазване на биологичното разнообразие. Разработен е и Национален план за действие по измененията на климата.
Последна актуализация март 2003